Всеки ден е 8-ми март!
събота, 2 март 2013 г.
Десет неща, които мъжете могат да направят
Публикуваме превод от английски език на кампанийна листовка, който наша приятелка беше така любезна да направи. След като се свърза със създателите и получи тяхното разрешение, тя оформи като дизайн и предостави на блога двата варианта, които ще видите долу. Разпространявайте, този, който ви допада. Пускаме и оригинала. Ако имате подобни идеи, моля, пишете за да развием блога и идеята заедно. Честит 1 март, някои наричат месец март "женски" иронизирайки генерално сякаш има някакъв изконен "женски" характер. А ние напомняме, че идва 8 ми март, който както знаем НЕ Е ПРАЗНИК, а ДЕН ЗА БОРБА!
понеделник, 7 януари 2013 г.
Жертви срещу жертви
Снимка на дете родило дете се разпространява в интернет. Под снимката се спекулира с някакви, неясно от къде извадени статистики като по този начин се създава расизъм.
Cоциалните помощи не се раздават за принадлежност към дадена народност. Те не са етнически, а именно социални. Дават се както на бедни българи, така и на бедни роми.Не може да искаме ограничаване на помощи за роми, без да ограничим помощта и за българите, иначе ще създадем нацистки закони.
Сега обаче искам да обърна внимание на друго. Нещо, което не бе споменато на толкова места.
На първо място момичето от снимката е жертва. Тя е най-напред жертва на изнасилване.Как се е стигнало до това можем само да гадаем: дали е била отвлечена, продадена или друго - не знаем, въпреки глупавия репортаж на БТВ, за нея и други деца. Там се твърди, че едно 11 годишното дете „искало”, „не се чувствало жертва” и тн. Дървеняшки изказвания, които не звучат никак правдоподобно за всеки здраво мислещ човек, който познава дори 1 дете на тази възраст. Изказвания подобни по нелепост на дискусиите от преди няколко века, в които някакви неадекватни чичковци са се "изказвали" за и против правото на глас на жените. Въобще да се говори за „бял” и „мургав” наказателен кодекс и да се претендира, че си сериозна медия е тъпо, да не говорим за приказки с клюкарско приповдигнат тон като „щафетата в класацията води единадесет годишната...”, след което момиченцето от снимката объркано казва „Чувствам се дете, разбира се. Не знам защо раждам.”....Защо плюс това в репортажа се показват кадри, как майката крещи и я представя в кофти светлина също не се обяснява, но се подразбира, за да се повторят познатите антицигански митологии...Една социална трагедия се превръща в цирк....Но в статията си няма да коментирам глупостите на БТВ, тях ги знаем, не само от този репортаж. По повод това дали сексът с малолетни е изнасилване или не само ще кажа, че ако няма съгласие то налице е изнасилване, а съгласието на дете, пиян, дрогиран, зависим и въобще човек в неравностойна позиция, е меко казано спорно. Не е зле да отбележим още един пропуск в репортажа, по отношение на Сливен, говори се за ромските момичета там, но Сливен е известен с масовата проституция на млади и малки, на почти всички момичета там. Още от рано родителите им се вербуват и подкупват, говорим за бели български семейства. Защо не се вижда общото на двата проблема?! Социалната несигурност поставя момичетата в положение на съзнателна или несъзнателна проституция и върху тях се прилагат различни форми на сексуално насилие.
Арогантността на майката (поне ако съдим по профила й има деца) написала поста наслуки под снимката на момичето, е голяма, но вероятно несъзнавана. Пишейки тя не вижда момиченце. Тя се оказва неспособна да се сети за своята дъщеря Х., която като навърши 11 г. или придобие някаква „женска форма” (а понякога и преди това) вече става обект на сексуално желание, наблюдение и оценка като сексуален обект, което ще постави нейната дъщеря в същия риск от изнасилване. Мит е, че изнасилванията стават само сред бедни и необразовани, напротив, стават навсякъде. Просто това се покрива по-добре. Имам мрачната „статистика”: около 60% от моите приятелки и познати, които са били жертви на насилие, някои дори в семейството, като деца. Бели етнически българки, oт всякакви среди и семейства. Тези престъпления също не се преследват. Расистко е да насочваме погледа само към по-уязвимите роми. Искам първо да се замислим колко изнасилвания и сексуални престъпления стигат до прокуратура и съд въобще? От моите познати нито една дори не се е оплакала, причините са същите като тези, поради които не се оплакват и малките „булки”. Те са дълбоко вкоренената в обществото ни сексуална дискриминация към жените. Доскоро (преди 100-200 г.) в българското строго патриархално общество изнасиленото момиче е било омъжвано за насилника официално, но и до сега това става неофициално на много места из страната.
Все още като се започне от улицата и се стигне до аулите на Висшите училища битува мнението, че жените жертви на сексуално насилие, по един или друг начин, са си виновни, търсят си го, искали са го. Расистите обвиняват това дете на първо място, че е циганка, а на второ дете-майка. Дори изказвания като „женят се на 13 години” са неадекватни, кои са тези двама индивида?! Какви са тези деца на 11-12 г., които съзнателно “избират” да се женят?! Имаме дете и насилник, макар че насилникът понякога също е младеж, моделиран като такъв от среда и ситуация. Не говорим за ромска култура, а за строго патриархалната култура, която в ситуация на социално изпадане произвежда повече насилие и проблеми, от колкото обикновено. Култура, в която жената е разменна монета и сексуален обект без собствено мнение и права. Децата от своя страна също са в подобна позиция, те са собственост на главата на семейството.
Стереотипите са дотолкова вкоренени и страхът от признаване на истината така жесток, че все още сексуалното насилие срещу жени се разглежда като някакво „културно ” или друго „различие”. Не се гледа като проблем, каквото реално то е. Проблем плод на обществени системи на неравенство, на потискане на по-слабия, изграждани с векове и поддържани поради икономически интереси.
Очите на детето от снимката говорят повече от расисткия пост. Ако „авторката” ги беше загледала... Объркване, тъга, страх, неразбиране се четат в тях и това не е поетично преувеличение. Това е буквалното послание на тези очи.
Колко жени, защото голяма част от жените в българското общество са били жертва на сексуално (и друго, но то върви със сексуалното) насилие, а 100% са били жертва поне на вербално насилие (обиди, натиск за външността и поведението, сексистки подмятания), се асоциираха с момичето? А колко майки видяха в това дете очите на своята дъщеря като майка на 12 годишна възраст?! Повечето жени се крият от тази гледна точка. Крием се. Защо не се асоциираме лесно с жертвата от снимката? Дали защото е циганка? Значи ли това , че с циганските деца всеки може да прави каквото поиска?! Какъв е човекът, който ще го потвърди?! Законът за закрила на детето важи само за по-силните, доминиращите в обществото, така ли?!
Не. Мълчим за насилието, защото сме жертви на насилие. Ние сме тези, които го допускат и го търпят. А жертвите са наплашени. Дори да не ни се иска, много често жертвите на един и същ насилник стават врагове, вместо както уж е логично, веднага да се обединят срещу насилника. Мразят се едни други от срам, от страх, от желание да се „подмажат” на господаря, да скрият и от себе си тъжната истина за положението си. Да забравят насилието, за което другата жертва им напомня: “Нима и аз съм толкова жалък и окаян?!”
Едно малко момиченце не знае как да постъпи, когато го изнасилват, продават, насилват да ражда деца, омъжват, защото се чувства слабо, неразбиращо...Средата е по-силна от него. „Детето” в нас сякаш също е неспособно да се еманципира. Макар и възрастни индивиди в общество, ние сякаш сме незрели да се противопоставим на средата си пораждаща неравенство, бедност, страдание. Да, страшно е, средата ни е твърде деспотична, недружелюбна. Само че ние не сме деца, ние сме хора носещи отговорност за света около себе си и...децата. Всички деца, бели и черни, наши и чужди.
Излиза, че за хората публикували тази снимка е непосилно да си признаят, че и те са също жертви, като това дете. Предпочитат да винят другата жертва за това, че и те страдат, сякаш ако бяха само те - българите страдащите, страданието им щеше да намалее.
Или ако страданието на ромите оставаше скрито, като тяхното. Но на определени политики в момента е нужно проблемите около ромите да се раздухват и насажда разделение и расизъм, а не да се посочи, че подобни проблеми имаме всички.
Страхуваме се да признаем колко много страдаме, колко сме подтиснати, експлоатирани, недоволни. И да го кажем направо: нереализирани, нещастни, без перспективи. За това нарочваме другия страдащ, като че се състезаваме по страдание, но това са гърчовете на муха в паяжина: жертви срещу жертви.
Да си кажем, че колкото и да не ни харесва този образ от снимката, на бедното насилено дете, той е по-близко до нас, повечето хора в Република България, пък ако щеш и планетата Земя, отколкото до “усмихнатите позитивни мобилни съвременни млади лидери” от рекламите. И май ние, всички, нямаме сили да се еманципираме от опеката на средата си, търпяща и произвеждаща насилие. Как да се еманципираме от репресиите на политици, мутри, монополисти, експлоататори? Проповядването на расизъм само ни помага да останем зависими.
За момичето от гетото обаче е по-трудно от колкото за много други, от колкото за нас, т.нар. “повечето хора”. Тя е част от по-малкото, от още по-слабите. Веднъж тя е жертва на насилие като жена, втори път като дете, трети като ромка, четвърти като част от бедна общност подложена на дискриминация, презрение, изолация, омраза. Когато общността е подложена на такъв натиск за нея ще е много по-трудно да се откъсне или противопостави. Къде ще отиде? Кой ще я приеме? Нали дори при взимане на мизерните помощи, среща агресия... А даваме ли си сметка, за това колко такива деца НЕ ВЗИМАТ помощи, толкова са маргинализирани, че нито те, нито близките им знаят как, някои и не умеят. Нима това е повод за завист?!
А нашата общност, на български граждани, хора от бедна страна от Източна Европа, не ни ли поставя в подобна позиция на много дискриминации – ако сме българи, деца, жени – жертва на трафик или насилствена проституция (знаем колко много български момичета са част от този проблем)? Или за да обърнем внимание и на мъжете в чужбина, на тях се гледа като неандерталци, насилници, дилъри, сводници, крадци и простаци. И не ми казвайте, че и за това са ни виновни, пак „ТЕ” циганите, които емигрирали. Видяхме вече над 20 години, как подобни мантри само задълбочават проблемите. Именно похвата на вменяване на обща вина ползват за да приравнят българските граждани пътуващи в чужбина. Не ползвайте същия похват, ако обичате за да приравните малцинството на ромите за „оправдание”. Не е нужно да се оправдавате пред ЕС, колективна вина няма. За кражбите са си виновни конкретните крадци с техните имена, а не един цял народ в голямото му , включително етническо, многообразие.
Пък и още от преди ЕС и манията с „циганите”, която определени политици така добре използват днес, помним цитати на богати европейци за българите още от едно време....”аз с хора, които си честитят баня не разговарям...”. Така че нека се събудим от рекламите и самовлюбените мантри....не, ние не сме млади успешни гъвкави мобилни креативни позитивни юпита по народност и рождение....не е и нужно....
И докато продължават да ни набиват в главите, че циганите са ни проблема, образованието се съсипва с целенасочена политика и скоро етническите българи ще са новите „цигани”, защото „циганин” в момента е преди всичко социален статус. Бедност и неграмотност са нашето бъдеще, докато не си дадем сметка за корена на проблемите – днешната система на неравенство. Задайте си въпроса какво ще стане когато най-после образованието стане привилегия, а не право, а кризата се задълбочи, защото тенденциите отиват на там?
На финал да се запитаме къде изчезна чувството за съпричасност на родителите? Доскоро майките искаха увеличаване на помощите, изглежда някои майки са го искали само за българските деца?
Защо ако лишим детето на бизнес дамата или съпругата на богаташ от помощ е дискриминация, а помощите за най-бедните са трън в очите ни?
Оплакваме се от безработица, от ниски заплати, от лоши условия, но колко точно ние сме си виновни за тях (както ни обвиняват), че да виним в пъти по-онеправданите? И ако искаме да вземем от някъде, не е ли логично да е от тези, които печелят огромните суми, а не да смъкваме и последната риза на бедняка?
Защо чувството за съпричасност лесно се появява ако имаме репортаж за бяло бедно или болно семейство?! Проблемите са общи и подобни навсякъде, но на различни нива, в различни степени.
Докато бягаме от мисълта, че това може да бъде и нашето дете, колкото и страшно да ни се вижда подобно сравнение, рискът за всички деца ще расте...И всички деца значи ВСИЧКИ ДЕЦА, а не къпани, бели, етнически чисти деца.
Роза
понеделник, 12 март 2012 г.
четвъртък, 8 март 2012 г.
8 март
Днес е 8ми март, международният ден на жената. Имаме ли какво да празнуваме на този ден и останало ли е нещо, за което да се борим? Въпросът не е с повишена трудност ако минем над личното мнение и хвърлим дори бегъл поглед на положението на жените на световно равнище.
В глобална перспектива революциите за политическо равенство между половете настъпват бавно напред. Все повече жени получават образование, достъп до политически длъжности и професии поначало смятани за “мъжки.” Разликите във възнагражденията обаче продължават да бъдат значителни: за една и съща работа, мъжете и жените в Европеския съюз получават различни заплати, в ущърб на жените: в Естония разликата е умопомрачителна, над 30%, докато “отличничката” в списъка, Италия, се разписва със скандални 4%. Да не забравяме, че като част от закона в Европа, равното заплащане за мъже и жени, и то само на места, е извоювано съвсем наскоро : през 60-те години на двадесети век, със стачки започнати от работнички в заводите на Форд във Великобритания. За да закърпи бюджетът си ръководството на предприятието решава, че може да плаща на жените като на чистачки, защото трудът им е „неквалифициран”. След победата на протестите исканията са подети от жени по целият континент. Законът си е закон, стъпка напред е, остава и да се спазва.
Феноменът феминизация на бедността продължава да съществува. Много изследвания посочват, че бедността се отразява диспропорционално повече на жените от мъжете, т.е. жените по света имат по-голям шанс да бъдат засегнати от нищета. Статистики сочат, че жените първи са уволнявани при криза, бременността и раждането продължават да са проблем за множество работодатели, голям е процентът и на още по-унизителното негласно споразумение за наемане на „красиви” работнички, по възможност млади, в най-добрия случай непревишаващи средна възраст. / http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/pressobshenie-naj-diskriminirani-v-zaplashaneto-sa-zhenite-mezhdu-35-i-44-g/ /
За съжаление остава и проблемът с насилието над жените. Под това нямаме предвид само домашното насилие, но и бруталните случаи на сексуални насилия, отвличания, робство, трафик на момичета.
Ще споменем и насилието на общество – медии - пазар : ако си жена за да успееш трябва да следваш определени стереотипи опиращи общо взето до там, че жените на първо място трябва да бъдат привлекателни за другия пол. Това се явява голям шок за съзряващите девойки. За България ни е известен феноменът с град Сливен, където огромният процент от младите жени стават „доброволно” проститутки. От изследователите на явлението знаем, че обработката на момичетата започва още докато са деца : 13-14-15 годишни. Момичетата, както и родители им, са агитирани и прилъгвани по всякакъв начин. Пред вид етническото разнообразие на града подчертаваме, че става дума за момичета от всички етнически групи, като преобладаващият процент са българките, по простата причина, че все пак са мнозинство. Тук ясно се вижда двойният натиск: този на стереотипа жена - играчка- украшение, намираща реализация само чрез пола си. Стереотип произтичащ директно от строгия патриархален модел и този на новото време или икономически натиск : бедност съчетана с идеали като стремеж към трупане на пари и лукс. Нека сме наясно моделът „секси кучка” се припокрива с модела „прекрасна девица” : жената, която ходи почти гола за да „се продаде” не е по-различна от тази, която свежда поглед смирено и изрязва ноктите си до дъно, със същата цел.
Освен всичко миналата година / 2011 / ще бъде запомнена с едно брутално убийство и изнасилване, станало знаково, както със своята жестокост, така и със сексизмът на медии и власти, които цинично опитаха да изкарат виновна жертвата. Става дума за убийството на Яна в Борисова Градина, за което престъпление въпреки огромният за България граждански отзвук , все още осъдени няма. / повече по темата сме писали тук : http://feministibg.blogspot.com/2011/07/blog-post.html /
Насилието над жените малко или много е винаги сексуално. Когато една жена е нападана, с каквато и да било цел, унижението на база пол почти винаги присъства, дори да няма директно изнасилване. За това и рядко чуваме за пострадали жени. Винаги остава срам и страх от отхвърляне в жертвите. Изглежда сякаш насилие срещу жени няма, за това проблемът е двоен. И ако в някои случаи мъжът - жертва дори бива героизиран, препатил, гордеещ се с биографията си боец, то при жената се получава точно обратното : тя става неприемлива, различна, непривлекателна, лоша, върху нея тежи клеймо. Подобно отношение наранява жертвите отново и отново. По тази причина в най - "добрия" случай, се счита, че за проблемите не трябва да се знае. Скритите проблеми обаче не се решават, а остават и се задълбочават. За съжаление за широката публика се налага да се говори на най-просто ниво дори в България. Все още има хора, за които изнасилването е срамно, а жертвите "си го търсят". Ние, разбира се, сме наясно : за изнасилванията вина имат единствено изнасилвачите. Надяваме се и мъжете имат малко повече самоуважение и не се считат за масово невменяеми или за диви животни, от които ако не се оглеждаме на всяка стъпка, задължително ще бъдем нападани. За това, колко „вина” имат изнасилваните жени можете да прочетете повече тук, в статия, отново провокирана от нелепостите около трагичната смърт на Яна : http://eneya.wordpress.com/2011/07/14/rape-nobody-is-ever-asking-for-it-2/
За финал нека днес помним, че някои права са извоювани, но трябва да се отстояват. Те не са даденост. Много успехи са постигнати, но има и още какво да се желае. За големият процент жени по света правата, на които се радваме ние тук, са абсолютна утопия. Ще споменем само : право на труд, на аборт (което схващаме като право на пълна автономия върху телата ни), право на образование, право на глас, право на избор при брак, право на избор на връзка, право на връзка без брак, право на развод, право на избор как да бъдеш облечен, право на това да не бъдеш продаван, право на мнение, право на елементарно човешко достойнство. Не са малко местата по света, където насилието над жени е ежедневие, а неравенството на половете не се поставя под въпрос. И нека го кажем : няма култура, която „просто да си е такава” и за която е „нормално” да биеш, да унижаваш, да заробваш. Да не забравяме, че и мъжете страдат от разделението между половете. Общество, в което повече от половината население е робско, не може да бъде щастливо, нито да се развива истински. Подобни периоди не са приоритет на една или друга култура, те са периоди на упадък, на застой. Всеки народ има право да му бъде гласувано доверие, че може да израсне и сам да върви напред към еманципацията. Еманципация означава именно това : съзряване и освобождение, освобождение от зависимост. Нито една цивилизация не може да бъде ограничавана в своето съзряване и независимост. Още повече никой народ не заслужава да бъде обиждан с подобни оправдаващи неравенството / и на половете, и на етносите, но и икономическото неравенство, което е пряко обвързано и с напредъка или застоя на други области / клишета.
Целта на тази бележка не е да обхване проблемите в дълбочина, нито дори да ги изреди всички. Решихме да отбележим 8 ми март като да припомним основната идея. Приемете тази своеобразна „честитка” за празника : борбата за равенство на половете не е завършила, въпреки че антифеминисти упорито се опитват да ни убедят в обратното.
сряда, 21 септември 2011 г.
Женска фотография
Наскоро открих жени-фотографи, започнали професионалната си кариера от хоби да снимат деца и храна.
Сигурно малко фотографи ще откажат да заснемат някоя сватба и деца, въпреки че всички смятат, че това е най-скучната фотография на света. Но за пари ще го направят.
Проблематиката на този текст идва от това, че тези жени започват фотографските си занимания, правейки сладникави снимки на деца като хоби, и това хоби после се професионализира (пр. Биляна “МамаНаМалена” Гецова вече прави корици за бебешки списания. А самото й търговско име и лична идентификация е вкоренена в това, че е майка.)
Как се изразява един определен тип женственост – на майката и готвачката – чрез медиумът на фотографията? И за какъв тип женственост говорим?
Според мен става дума за ясно изразен консервативен тип женственост.
Какъв е контекстът? След 1989 обществото се „консерватизира” все повече. Това е процес, в който жената се превръща от гражданин, който участва в обществения живот равноправно, в родилка, т. е. вече не се определя през себе си, а през живота, който създава. Освен това, всички прогресивни придобивки за жените от социалистическия режим се отнемат: например има все по-малко детски градини, които преди са освобождавали време на жената, за да работи или да прави каквото иска. В този контекст има все повече активизъм тип „кърмене докато детето стане на 5 г.” или движение за „естествено раждане,” което отхвърля всяка научна и медицинска намеса при раждането („Ла Лече Лига”, „естествено”), което за мен разбира се е тотална лигня на отегчената средна класа, решила да експериментира със себе си (ню ейдж техники, йога, селф-хелп, вегетарианство). Лигня и лукс е да отричаш медицината, когато една на всеки три жени в Африка има зверски усложнения при раждане, често водещи до смърт.
Тоест, наблюдаваме предефиниране на женствеността като истинска „естествена” майка, отдадена кърмачка и гледачка на детето си в град, където и без това почти не останаха детски градини, които да се грижат за него. И която го храни само с био храна, разбира се. А всякакъв модерен прогрес в живота на жените като борбите за равенство, за глас, за еманципация, за правото да разполагаш с тялото и времето си както намериш за добре (напр. аборта) се отхвърля и тази история се изтрива.
Тоест, майчинството отново е символът, който идентифицира една жена като такава в очите на другите.
Как тази нова-стара женственост и полови роли се изразява във фотографията? Очевидно е, че има мъжко и женско полово разделение на труда в българската фотография: мъжете снимат архитектура, природа, улични сцени, коли, спортни събития. Жените снимат бебета и храна.
Тук става въпрос за фотографията като хоби, на професионалисти или добри аматьори, а не за поръчкови снимки на фотостудия, пак да кажа. Няма да говоря и за фотожурнализъм също, а за снимките на хората като изкуство, като това, което ги интересува и им харесва да снимат, а не това, което им поръчват.
Въпреки половото разделение на труда при нашите фотографи, всички страдат от един и същ проблем независимо от пола им. И той е, че приоритизират медиума (снимката) пред съобщението, с което би трябвало да е натоварен. Супер декоративни снимки на деца и тортички не казват нищо на никого. В България едва ли някога ще имаме някой от ранга на Нам Голдин, която снима приятелите си, умиращи от СПИН или себе си след домашен побой. Снимките й като техника са зле, размазани, без фокус, но не техниката и медиумът са важни, а съобщението, което този медиум носи.
 |
| снимка на Нам Голдин |
И докато съвременните фотографи и артисти абдикират от коментар в името на сладникавата естетика и експериментите с формата, никога няма да имаме феномен от ранга на агенция Магнум и фотографи като Борис Михайлов (макар че при него перверзията е, че снимките му ги притежава Саачи).
И не само ние, разбира се. Постмодерното измествене на фокуса от проблема към носителя (камерата в нашия случай) е абсолютно международен феномен и принизява всички фотографи до безмозъчни потребители на всеки нов модел DSLR така както всеки фен на iphone счита за свое задължение да си купи всеки следващ модел. Това се прави в името на подобряване на техниката ни като фотографи, защото само тя ни е останала.
Фетишът в техниката на снимане го има и в модата с ломографията - toy cameras и iphone побързаха да капитализират върху ретро манията. Апъл продава чувството и вменява, че сме истински индивидуални, „артисти,” „създатели” и креативни, както и хипстърството[1] като цяло, но всъщност тази т.нар. креативност липсва и нейната липса се компенсира от технологията и фокуса върху техниката на снимане и обработка (може би най-добре илюстрирана в дебилната мода на HDR-a , Драганските портрети и айфонските дигитални-лентови апликации, където претенцията на техниката е, че няма техника: двойно нищо).
Накратко, проблемът е, че въпреки целия напредък в технологията и възможностите за компютърна обработка, сме станали напълно слепи за съдържанието, за чието улавяне уж хай-тек играчките са създадени поначало и ни е невъзможно да направим критичен коментар на каквото и да е. А той може да се направи и със сапунерка или с по-стар модел SLR, стига да знаеш как да го ползваш и да имаш какво да кажеш и покажеш.
В естетиката, която формално излиза на преден план вместо съдържанието, всъщност има определено подразбиращо се съдържание, което се приема безвъпросно. Тоест, дори липсата на съдържание е вид съдържание. Когато субстанцията бъде изместена от центъра, остава само формата. И претенцията. И това само по себе си е съдържание, което изисква коментар. И ако погледнем на проблема през очите на античната философия, изглежда сега сме се върнали в ерата на Аристотел, за когото висшата форма на изкуство е имитацията на това, което вече съществува в природата. Колкото повече имитираш и усъвършенстваш техниката си, толкова по-добър художник си. Техника заради самата техника. Имаме чист фокус върху медиума след тоталното евакуиране на всякакъв по-дълбок смисъл и проблематика от творбите на художника в постмодерната епоха на „края на идеологиите,” довела до загуба на надежда за по-добро бъдеще и до потъването ни в индивидуализиран и безпаметен консумеризъм като единствена форма на преживяване на настоящето.
От другата страна е идеалистичната философия на Платон, според когото истинското изкуство има за начална точка не съществуваващото, а Идеалното, спрямо което това, което съществува се оценява (винаги негативно); изкуство, което не тръгва от имитацията, а от непреодолимата разлика между идеала и реално съществуващото; изкуство, имащо субстанция и цел, което посочва пътя към „доброто общество”.
Но аз се отплеснах и от женската фотография затънах в дискусия върху проблемите на съвременната фотография изобщо. Да се върнем на жените.
DISCLAIMER! За да не излезе, че окарикатурявам младите български фотографи трябва да отбележа, че има и изключения, разбира се. Като споменатият вече Димитър Варийски, чиито снимки носят нещо от заряда на снимките на бедни и смазани хора на Салгадо (но без да са толкова драматични, Салгадо си е Салгадо); като Яна Лозева (http://lozeva.blogspot.com/ и http://lozeva.carbonmade.com) и Вера Гоцева, които не снимат деца и тортички, а правят красиви и декоративни портрети. Има я и Мина Анжела, която е супер, но живее и работи извън България. Или Катя Чаушева, която прави може би прекалено декоративни снимки, но не на деца. И Галина Йотова, чиито пресилени и претенциозни снимки са по-скучни даже и от снимките на щатните фотографки на бг-мамма.
Никола Михов ми е най-любимият, но и той не живее и работи през цялото време в България (може би заради това снимките му не са стандарните женички във фолк носии и хребети на залез, каквито намираме в акаунтите на мъжете из фотофорума, http://www.nikolamihov.com/ )
Толкова засега. Не мога да обхвана всички аматьори и професионалисти в България. Ако някой, възприемащ се като изключително гениален авангарден артист се чувства засегнат, че не е споменат нека не се сърди, просто не знам всички. Затова да преминем към примерите на майки-фотографки. Примерите са, за да подчертая, че не става въпрос за отделен човек, снимащ деца, а за нещо като масово явление, засега без ясен социологически профил, освен че повечето са от София и са майки.
Последно, блоговете в този списък са хем едвакви като съдържание, хем доста различни от гледна точка на техника на снимане. Някои са доста по-професионални от други, но подчертавам, че не гледам само техниката, а самото съдържание на снимките, както и социологическият профил на снимащите (или поне интересуващите се от фотография, както и тези, които се опитват да снимат професионално храна.)
„Преобладават портретните снимки и по-конкретно детските портрети, но посетителите могат да видят и фотографски натюрморти, които не са особено популярни като стил във фотографията, обяснява Даниела Игнатова.”
фотографски натюрморти: храна??
„Първа награда в категория "Архитектура" бе връчена на Веселин Стефанов, второто място е за Борислав Ботев и трето- за Светлозар Стефанов.
В другата категория на конкурса „Природа” също бяха връчени три награди. Първо място е за Десислав Петков, второ място за Пенчо Тихов и трето- за Емил Михов.
Веселин Стефанов заслужено получи първата награда за своята фотография, показваща различните архитектурни стилове в центъра на Габрово. В нея се виждат както старите сгради, така и по-новото строителство, каза още Доротея Комитска.”
Фейсбук страници на популярни детски фотографки:
(плюс домашни любимци) http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=USER_PROFILE&USER_ID=107770
Фотография на храна:
Със сигурност не е странно, че повечето фотографи са мъже и повечето от тях изкарват хляба си или със сватбена, или с модна фотография. Това, което прави впечатление е, че малкото жени в професията изглежда да се занимават изцяло с фотография на деца, храна и сватби. Не намерих жена-фотограф на архитектура, спортни събития или някакви по-арт и интересни неща като улична фотография. Но не намерих и мъж – фотограф на храна. (Фотографите, работещи за списание “Меню” не се броят, все пак им се плаща да снимат храната http://www.menumag.bg/page/za-nas)
В този форум май има само жени.
Може би най-известната е Ирина Купенска, която снима добре (по стандартите на списанията с рецепти, но до там) http://sunshine.collapse.bg/ и http://www.flickr.com/photos/kupenska/
А на този сайт директно става ясно, че фотографското хоби е дошло с, и идва да затвърди майчинския аспект от идентичността на жената. Това го има често във филмите, как една жена се еманципира с раждането.
“Казвам се Кеми и създадох този сайт, защото обичам да готвя и с времето започнах да осъзнавам, че освен задължение за всяка майка и домакиня, готвенето може да бъде приятно и забавно. Заедно с готвенето открих, че изпитвам желание да снимам и така се появи и любовта към фотографията.Иска ми се, чрез моите рецепти, които съм приготвила и снимала лично, да заразя и предам на всички, които посещавате моят сайт, това отношение към храната.” (от http://vkusnoikrasivo.com/aboutus )
“Когато родих второто си дете, имах един много кратък, но интересен период, в който се чудех точно как да си уползотворя времето. Оказа се, че фотографията ми действа изключително психотерапевтично, което и отреди челно място в списъка на любимите ми занимания и един от основните унищожители на семейния бюджет.”
(и един смешен блог http://www.ilrai.blogspot.com)
След всички тези скучновати снимки на манджа и бебета ето нещо по-интересно: http://news.yahoo.com/blogs/lookout/photo-essay-where-children-sleep-204230454.html
И. Пенчева
[1] Хипстър (от англ. - hipster) е жаргон, който дефинира съвременното схващане за субкултура, съставена от индивиди със средна възраст от 20 до 30 години, които често принадлежат към средната класа, различават се с независим начин на мислене, антиконформисти по поведение, деятели на контракултурата, почитатели на съвременното изкуство, почитатели на локалната инди рок музика и пристрастени към fashion-блогването. (Източник: Уикипедия)
четвъртък, 18 август 2011 г.
Децата в модата - сексуален субект или секс-обект?*
*оригинално заглавие: Sexualized vs. Sexual: The Case of Thylane Blondeau
Със сигурност не изпитваме недостиг от сексуализирани изображения на момиченца в американската култура. Предавания като TLC’s Toddlers and Tiaras (“Бебета и диадеми”) често съдържат свръх-сексуализирани портрети на момиченца. Това са неоспоримо сексуализирани изображения:
Със сигурност не изпитваме недостиг от сексуализирани изображения на момиченца в американската култура. Предавания като TLC’s Toddlers and Tiaras (“Бебета и диадеми”) често съдържат свръх-сексуализирани портрети на момиченца. Това са неоспоримо сексуализирани изображения:
Въпреки това, снимките на Тилейн Лубри Блондю, 10 годишна френска моделка, която взриви пресата тази седмица, създоха полемика вместо отхвърляне.
Според някои, за разлика от детските конкурси за красота, снимките на Блондю са изкуство. Наблюдаваме интересен класов ефект тук: за разлика от хипер-сексуализираните снимки на момиченцата от “Бебета и диадеми”снимките на Блондю са висша мода, следователно и висша класа, и оттам – приемливи.
Не съм света дева ненапита. Мисля, че децата са и имат право да бъдат сексуални същества. Но има разлика между сексуалност (да се чувстваш сексуално) и сексуализация (да бъдеш виждана като секси). Аз (и много други феминисти като мен) вярвам, че момиченцата трябва да бъдат сексуални; но сексуализацията (и съпътстващия фокус върху външния вид вместо върху половото желание) е лоша, защото отказва на момиченцата сексуалната субективност в името на сексуалната обектификация (опредметяване).
Не съм света дева ненапита. Мисля, че децата са и имат право да бъдат сексуални същества. Но има разлика между сексуалност (да се чувстваш сексуално) и сексуализация (да бъдеш виждана като секси). Аз (и много други феминисти като мен) вярвам, че момиченцата трябва да бъдат сексуални; но сексуализацията (и съпътстващия фокус върху външния вид вместо върху половото желание) е лоша, защото отказва на момиченцата сексуалната субективност в името на сексуалната обектификация (опредметяване).
Има обилни психологически изводи, доказващи, че сексуализацията е лоша. Екип, работещ върху сексуализацията на млади момичета от Американската психологическа асоциация казва, че сексуализацията се свързва с отрицателни последици като хранителни разстройства, ниско самочувствие и недостиг на когнитивна (познавателна) и физиологична фукнционалност. Тези връзки са били идентифицирани и при жени, и при момичета – някои на възрастта на Блондю.
Сексуализирани снимки като тези са също проблематични и на обществено ниво. Те окуражават другите да гледат на момиченцата като обекти за секс. Допълнително, тези снимки са ужасно опасни за деца и жени, които имат проблем с външния си вид. Модната индустрия отдавна промотира слаботелесния идеал. Снимките на Блондю директно попадат в тази рамка, защото промотират идеала на предпубертетното женско тяло, което е абсолютно невъзможно да бъде постигнато от зрели жени.
Нормализирането на разкрасяването на тялото на 10 годишно момиченце може да има потенциално катастрофални последици за самовъзприятието на телата на жените. Опасно е да си мислим, че сексуализиращата “висша мода” е “изкуство” и оттам не чак толкова голям проблем сравнено със сексуализацията от по-ниската класа. Не ми харесва патерналистичната гледна точка, че децата трябва да бъдат “предпазени” от сексуализацията. Вместо това, ние трябва да работим заедно с момиченцата (и момченцата), за да обекуражаваме сексуализацията и да окуражаваме личната сила, интелигентност и сексуална сила.
сряда, 13 юли 2011 г.
Яна беше добър Човек
На сестра ми с любов и болка
Една човешка трагедия
Нямам думи, но и друго нямам, имам само това. Само това оръжие за отбрана и обвинение, само това имаме в съвременна България.
Всеки ден страдат хора. Затваряме очи и уши. Престъпници, убийци, изнасилвачи, биячи излизат на свобода, само леко притеснени, разбива им се ежедневието, горките...
Всеки ден страдат хора. Затваряме очи и уши. Престъпници, убийци, изнасилвачи, биячи излизат на свобода, само леко притеснени, разбива им се ежедневието, горките...
"Johnny was a good man,"Bob Marley
„Woman hold her head and cry,
'Cause her son had been shot down in the street and died
Woman hold her head and cry,
As her son had been shot down in the street and died
Just because of the system. (system)
Johnny was a good, good, good, good, good, good, good, good”
„Яна беше добро момиче”, ще цитирам изменена песента на Боб Марли „Джони беше добър човек” за нея...Една звезда на Земята угасна, а някъде далече една душа отлетя и заблестя Нова Звезда във Вечността... Една от нас. Човек от статистиката : наша сестра, тя е всяка една от нас, всеки един човек. „Яна беше добро момиче.” и тя има родители, приятели, както всеки... Весела, тъжна, опърничава, дива, закачлива, рошава, сресана, груба, нежна, небрежна, добра, лоша – за своите тя е една. Била е една. Ние всички Човеци сме свои. Беше една. Вече я няма.
Братя и сестри, да чуем древноперсийския поет Саади :
Чедата на Адам едно са тяло,
от пръст е сътровено по начало,
едната само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
Човек да се наричаш няма нужда.
Боб Марли пее „Жената плаче, защото синът й е мъртъв, само заради системата”. Системата допуска това, но има и конкретни убийци. Убийци, които още не са наказани от системата – институции, медии, политици...
За тези, които не знаят, говоря за брутално убийство и гавра с жертвата, случило се преди няколко дни в централния столичен парк Борисова градина.
http://dnes.dir.bg/news.php?id=9033016
Такива неща стават ежедневно... ще каже някой?! Е и?! Може би е време да говорим за всеки такъв случай, да протестираме за всяка жертва, за да имаме поне елементарно чувство за справедливост.
Чухме за случая може би заради концертите?! Може би защото беше „актуално”...?!
Почивай в мир, дете.
За „Журналистите” / както казва Саади, в случая не се държат като Човеци/ .
За съществата, писали за Яна, за тях няма да има мир. „Журналисти”?! Единствено бих ги заплюла в лицата, не бих мърсила ръцете и съвестта си дори да ги докосна...
Пресата / 24 часа, Монитор и др./ се опита да маргинализира жертвата сякаш това ще оправдае убиеца. Елитният „Капитал” я „реабилитира”, сякаш ако момичето беше бездомно, с наркотична зависимост или каквото и да е, заслужава такава съдба...
В закона има само две положения – насилник и жертва. Какъвто и да е пострадалият човек, той има права: право да не бъде убиван, да не бъде малтретиран, изнасилван, унижаван...
В България се оказва за пореден път, че за нашия „закон” и „институции” / медиите/ има добри и лоши жертви, а престъпниците...?! Защо никой не написа догадка за тях?! Дали са били фашизирана групичка, каквито редовно нападат в Борисова?! / такива убиха през 2008 г. 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов, който е споменат в горния линк/.
Дали са били самозабравили се богаташчета и мутри, за каквито останалите и особено субкултурните младежи не са хора?! Дали са били лумпенизирани от толерирането именно от институциите и обществото ни насилие маниаци?!
Не, за това никой не говори...Дори ако те убият за нашата „общественост” и „медии” ще се намери в какво да си виновен.... За момичето е писано, че е наркоманка, че както винаги била пияна. Презрително е писано и за професията й : продавачка, просто продавачка! Разбирате ли! При това си позволява да „не е в ред”, да е „различна”. Харесват ли ни или не субкултурите също, подобно на други групи в обществото ни са стигматизирани, заклеймени. Немалко граждани считат, че „хипи”, „пънк”, човек с шарени дрехи, артист, художник и т.н. е синоним на наркоман, което за тях означава „боклук”, с когото може да правим каквото си решим. Питам къде е закона, къде е справедливостта?!
Нещастни хора, нима каква е била има значение?! Каквато и да е била това намалява ли вината на убиеца?! Ако за някои определени групи „не са хора”, какъв е извергът способен да бие, изнасили, измъчва и убие така друг човек?! Примат, човекоподобно?! Или продукт на този манталитет и система!?
Нещастни хора, това как изглеждаш, какъв социален статус имаш, какъв начин на живот, в какво състояние си, как говориш, как се държиш и т.н., и т.н., причина ли е да бъдеш убит?!
Нещастни хора, вие не сте ли пили алкохол в кратките си животи?
Какво си мислите, че „продавате”, „журналисти”?! Съучастници и защитници на престъпниците ли ставате, „медии”?!
Нещастни окаяни хора, защо младежите според вас се отдават на алкохол и наркотици?! Защо искат да се разграничат от това „общество” и създават субкултури?! Дали не защото поколението ни бива убивано?!
Приятелите ни дори жертви – обиждани и заклеймявани! Хората около нас дори мъртви, бити, изнасилвани са окачествявани и съдени?! Търсени са „причини” за насилниците?! Дали младите, които се напиват и друсат, не го правят защото всички ние, „обществото ни” ги учим така?! Или защото виждат, че убийците, престъпниците са безнаказани?! Че бъдещето невъзможно??? Настоящето им е отнето?!
Кое е повече – хаосът и незачитането на закона или собствената ни апатия, страх, предразсъдъци?!? Кое е повече: псевдо-свободата, която ни се проповядва или липсата на ДЕЙСТВАЩ ЗАКОН?!
Сложни въпроси, които остават за размисъл...
Винаги питаме къде е „държавата”? Къде е полицията?! Къде е закона?! Къде е МВР?! И от МВР ли ще кажат „много кофти за мацката, но била е пияна”?!? Къде са будните журналисти?! Къде са журналистите като измерение на ЧОВЕЧНОСТТА?! Престъпник и жертва едно ли са пак питам?! Има само един виновен в такива случаи. Нищо повече, нищо повече няма значение!
...Не, имало и още нещо...Пишат : била изнасилена....Хиляди жени в България ежедневно преживяват сексуано насилие и мълчат. Крият от срам и страх. Страдат всеки ден, докато накрая не се превърнат в подобия на себе си, с отнето щастие и себеуважение. Учудва ли ви?! Реплики като „ търсила си го е”, „била е пияна”, „как се е облякла”, „какво е казала”, „какво е правила там”, „виновна си е” – да са ви познати!!!!!
Не се крийте, дори и вие може да сте се улавяли да го казвате!!! Спрете, просто спрете.
При сексуално насилие хората не само страдат докато бъдат измъчвани. Те биват унищожени духовно.
Най-често жертвите на изнасилвания ежедневно, дори само на подсъзнателно ниво, преживяват отново болката, обвиняват се, срамуват се, побъркват се, заради отношението на обществото към това насилие.
БАСТА! СТОП!НЯМА ВИНОВНИ ЖЕРТВИ!
ТРЯБВА ЛИ МОМИЧЕТА ДА БЪДАТ УБИВАНИ, ЗА ДА СЕ ЗАМИСЛИМ?!
ИЗГЛЕЖДА ЗА НЯКОИ НЕЩАСТНИ ДУШИЦИ И ТОВА НЕ СТИГА!
ЗАРАДИ ПОДОБНЕН СЕКСИЗЪМ АКО ЖЕРТВИТЕ НА ИЗНАСИЛВАНИЯ И СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ ОСТАНАТ ЖИВИ МЪЛЧАТ! УБИЙЦИТЕ ОСТАВАТ НА СВОБОДА, ДОКАТО...НЕ СТАНЕ НЕЩО КАТО ТРАГЕДИЯТА С ЯНА! ЗАЩО?!
Докога...?? Докога ще повтаряме „стават такива неща”, какви неща?! Какво на нас ни става?! Нека вземем съдбите си в свои ръце! Докато не е късно, пак и пак...За Яна, наша сестра, за хилядите, милиони други като нея вече е късно.....
Прочетете коментарчетата за трагедията, тези, които не са изтрити. Някои се усещат вече и спират да говорят глупости, трият...
Четем...Търсила си го е, била е еди си каква...Сексизмът и неразбирането на реакцията срещу този сексизъм са убийствени. Индиректно съучастничество... Отвратителна е „мъжката солидарност”, с която се защитава сексистката позиция при направени забележки за „шеги” по адрес на жертвата, разбира се от жени. Женската солидарност е забранена, да знаете!
Имаше догадки за външния вид и сексуалния живот на жена, защитаваща позицията срещу сексизма. Оказа се от коментари в интернет, че ако жена застане на крайна позиция срещу изнасилванията и сексизма, който ги поражда, то тя е задължително "грозна" / каквото и да значи това за „умниците” сексисти!!!/ и няма кой да я чука...
Разбирате ли?! В контекста на изнасилване завършило с убийство, чуваме „иска ви се на вас жените”. Някой дава ли си сметка, че проблемът започва и от толерирането на подобно отношение към женския пол, а от там се толерира сексуалното насилие...В 99 % от случайте изнасилвачите остават на свобода и ненаказани, ако въобще се стигне до съд... Мълчанието е най-"добрата" реакция от обичайните, другите са обиди и отново насилие над жертвите, този път с унижение, заклеймяване, неразбиране и отхвърляне.
Въпроси, въпроси, въпроси....
Пак ще попитам – нещастни МЪЖЕ, вие нямате ли майки?! Сестри?! Жени?! Гаджета?! Дъщери?! Или те, както се очаква, от нас жените, си мълчат?!
Което за вас значи, че са „съгласни” с „мнението” ви, дори то да е обидно, погрешно, тъпо... Те са „послушни”, не „си го търсят”. Кои сме ние жените, че да говорим, дори когато сме жертви, дори когато е застрашена нашата сигурност, нашият живот, нашето Човешко достойнство... Наистина ми е трудно да пиша, но трябва, съвестта го изисква...И паметта на нашата сестра Яна, паметта на всяка една минала, настояща и бъдеща Яна....С надежда по-малко да бъдат бъдещите жертви...за по-малко страдание...
Мили, хора, говорете, хора бдете, бъдете, моля ви! Нека спрем за миг и си помислим...това момиче е всеки ЕДИН ОТ НАС, ВСЕКИ ЧОВЕК: всеки човек, всеки един ЧОВЕК - МЪЖ ИЛИ ЖЕНА...
Тя беше. Ние още сме. Да бъдем. Да бъдем и да поискаме сметка на нещастните журналисти! Да поискаме адекватно и бързо действие от страна на следствие, прокуратура, полиция... И истински ефективни присъди за убийците!
...и... да продължим. Да не спрем тук: време е това общество да се промени из основи. Нека, когато чуем подигравателен, сексистки коментар, обида на база пол вече не си траем.
Не е „мъжко” да се мълчи, мъже?!
Колко повече смелост се изисква, за един мъж да каже на друг мъж „Млъкни, не говори така! Грозно е. Обидно. Тъпо е.”...!!!
Жени, да защитим правата си, себе си, децата си, приятелките и сестрите си! Да говорим!
Така започва всяка промяна.
Но само хората ли са?!
Единствено от нас ли зависи?! И най-вече защо е трудно?! Та, нима цялата „култура”, която ни се пробутва не дирижира трагичен спектакъл?! Като се почне от билбордите с полуголи „мацки”, мине се през проповядването на алкохол и наркотици, „свободна” „любов”, съчетана с отношение към жените като към играчка, стока. Жената от нашата нова „култура” отново е същество изразяващо се само чрез секса и външният си вид, но същество, което трябва да бъде още „забавно”, „свободно”. Изискване, поставящо момичета в двоен риск. „Свобода”, ала за кого?! За мутрите, за фашистите, за престъпниците?! Жените са просто украшение, детайл, кво ти пука... Всичко се случва на фона на безхаберна полиция, държавна политика толерираща насилието, държава изгубила почти изцяло социалната си функция...Държава възприемана от собствените й граждани като враг...
Да...Макар да затваряме очи, повечето от медиите да крият престъпниците и маргинализират жертвите, да толерират насилниците, да величаят институциите, през ден разбираме за пребити хора я от расисти, я от фашисти, я от мутри или лумпенизирани нещастници..
Рецидивистите остават на свобода.
Не е тайна, че в Борисова градина постоянно стават побои. Най-често в основата са неонацисти. Сега може да не са били те, но трагедията си прилича си с престъпленията на фашистите не само по своята подлост и бруталност, а и заради обществената реакция. Нападани са по-слаби и жалките ни медии застават срещу тях. Метафорично те всички са „фашисти” в маниера си. При нацистките нападения жертвата отново се изкарва „виновна” - дали щото е с различен цвят на кожата, дали щото е с „неправилни” антифашистки убеждения, дали щото е гей или мигрант, дали щото е комунист, анархист, евреин, дали щото е „неправилно” облечен човека или пък субкултурен, на гребен, на раста, дали щото е „наркоман” или „пияница", дали щото има "грешна" религия....
Господи, всички разбрахме, че медиите лъжат..Ще се повторя и пак, и пак ще кажа хора, дори Яна да беше наркоманка, дори да беше пияна, дори да беше клошарка, бедна, отхвърлена, а не обичана от всички приятелка?! ЗНАЧИ ТОВА ЛИ ЧЕ ТРЯБВА ДА Я МАЛТРЕТИРАТ, ИЗНАСИЛВАТ И УБИВАТ, БЕ! СЪБУДЕТЕ СЕ!!!! КАКВАТО И ДА Е БИЛА ТЯ Е НЕВИННА ЖЕРТВА!
ДА КАЖЕМ САМО: ЯНА БЕШЕ ДОБЪР ЧОВЕК!
ХОРА, ИМАТЕ ЛИ ВСЕ ОЩЕ СПОСОБНОСТ ДА РАЗЛИЧАВАТЕ ДОБРО ОТ ЗЛО?!
Защо ли се залъгваме, може би това ни е станало манталитет ....Роби по душа, в такива се превърнахме ние.... Да се подмажем на агресора, да унижим слабия...Това ли искаме, хора?!
Твърде съм разстроена, за да пиша повече и за да пиша добре, съжалявам .... Искам само да го кажа. И да ви помоля, апелирам към всички хора със сърца, с чувства, с разум : говорете, пишете. Ако нямате сили да пишете и споделяте написаното препечатайте го в сайтовете ви.
Нека неадекватните журналисти разберат, че не минават. Нека сексистите замълчат гузно. Нека силите на закона знаят, че има още Човеци, на които им пука. Институциите да чуят, че не са оставени без контрол...Нека ни чуят...всички! Не, не повече! Стига!
..Яна беше добър Човек...
Плачете, хора за това момиче,
Под слънцето обичаше да тича и като всеки да обича.
Плачете хора, че едно момиче си отиде,
животът й изгасна, никой повече не ще я види.
И, хора знайте, убиха вашата сестра, борете се за нейните и своите права!
/ Всеки Човек /
Почивай в мир дете, убита от системата, убита от брутални болни убийци създадени от нашето деградирало общество, плачете, хора...И не забравяйте. Всеки един. Тя е всеки един от човек : мъж или жена.
Чухме за случая може би заради концертите?! Може би защото беше „актуално”...?!
Почивай в мир, дете.
За „Журналистите” / както казва Саади, в случая не се държат като Човеци/ .
За съществата, писали за Яна, за тях няма да има мир. „Журналисти”?! Единствено бих ги заплюла в лицата, не бих мърсила ръцете и съвестта си дори да ги докосна...
Пресата / 24 часа, Монитор и др./ се опита да маргинализира жертвата сякаш това ще оправдае убиеца. Елитният „Капитал” я „реабилитира”, сякаш ако момичето беше бездомно, с наркотична зависимост или каквото и да е, заслужава такава съдба...
В закона има само две положения – насилник и жертва. Какъвто и да е пострадалият човек, той има права: право да не бъде убиван, да не бъде малтретиран, изнасилван, унижаван...
В България се оказва за пореден път, че за нашия „закон” и „институции” / медиите/ има добри и лоши жертви, а престъпниците...?! Защо никой не написа догадка за тях?! Дали са били фашизирана групичка, каквито редовно нападат в Борисова?! / такива убиха през 2008 г. 25-годишният студент по медицина Михаил Стоянов, който е споменат в горния линк/.
Дали са били самозабравили се богаташчета и мутри, за каквито останалите и особено субкултурните младежи не са хора?! Дали са били лумпенизирани от толерирането именно от институциите и обществото ни насилие маниаци?!
Не, за това никой не говори...Дори ако те убият за нашата „общественост” и „медии” ще се намери в какво да си виновен.... За момичето е писано, че е наркоманка, че както винаги била пияна. Презрително е писано и за професията й : продавачка, просто продавачка! Разбирате ли! При това си позволява да „не е в ред”, да е „различна”. Харесват ли ни или не субкултурите също, подобно на други групи в обществото ни са стигматизирани, заклеймени. Немалко граждани считат, че „хипи”, „пънк”, човек с шарени дрехи, артист, художник и т.н. е синоним на наркоман, което за тях означава „боклук”, с когото може да правим каквото си решим. Питам къде е закона, къде е справедливостта?!
Нещастни хора, нима каква е била има значение?! Каквато и да е била това намалява ли вината на убиеца?! Ако за някои определени групи „не са хора”, какъв е извергът способен да бие, изнасили, измъчва и убие така друг човек?! Примат, човекоподобно?! Или продукт на този манталитет и система!?
Нещастни хора, това как изглеждаш, какъв социален статус имаш, какъв начин на живот, в какво състояние си, как говориш, как се държиш и т.н., и т.н., причина ли е да бъдеш убит?!
Нещастни хора, вие не сте ли пили алкохол в кратките си животи?
Какво си мислите, че „продавате”, „журналисти”?! Съучастници и защитници на престъпниците ли ставате, „медии”?!
Нещастни окаяни хора, защо младежите според вас се отдават на алкохол и наркотици?! Защо искат да се разграничат от това „общество” и създават субкултури?! Дали не защото поколението ни бива убивано?!
Приятелите ни дори жертви – обиждани и заклеймявани! Хората около нас дори мъртви, бити, изнасилвани са окачествявани и съдени?! Търсени са „причини” за насилниците?! Дали младите, които се напиват и друсат, не го правят защото всички ние, „обществото ни” ги учим така?! Или защото виждат, че убийците, престъпниците са безнаказани?! Че бъдещето невъзможно??? Настоящето им е отнето?!
Кое е повече – хаосът и незачитането на закона или собствената ни апатия, страх, предразсъдъци?!? Кое е повече: псевдо-свободата, която ни се проповядва или липсата на ДЕЙСТВАЩ ЗАКОН?!
Сложни въпроси, които остават за размисъл...
Винаги питаме къде е „държавата”? Къде е полицията?! Къде е закона?! Къде е МВР?! И от МВР ли ще кажат „много кофти за мацката, но била е пияна”?!? Къде са будните журналисти?! Къде са журналистите като измерение на ЧОВЕЧНОСТТА?! Престъпник и жертва едно ли са пак питам?! Има само един виновен в такива случаи. Нищо повече, нищо повече няма значение!
...Не, имало и още нещо...Пишат : била изнасилена....Хиляди жени в България ежедневно преживяват сексуано насилие и мълчат. Крият от срам и страх. Страдат всеки ден, докато накрая не се превърнат в подобия на себе си, с отнето щастие и себеуважение. Учудва ли ви?! Реплики като „ търсила си го е”, „била е пияна”, „как се е облякла”, „какво е казала”, „какво е правила там”, „виновна си е” – да са ви познати!!!!!
Не се крийте, дори и вие може да сте се улавяли да го казвате!!! Спрете, просто спрете.
При сексуално насилие хората не само страдат докато бъдат измъчвани. Те биват унищожени духовно.
Най-често жертвите на изнасилвания ежедневно, дори само на подсъзнателно ниво, преживяват отново болката, обвиняват се, срамуват се, побъркват се, заради отношението на обществото към това насилие.
БАСТА! СТОП!НЯМА ВИНОВНИ ЖЕРТВИ!
ТРЯБВА ЛИ МОМИЧЕТА ДА БЪДАТ УБИВАНИ, ЗА ДА СЕ ЗАМИСЛИМ?!
ИЗГЛЕЖДА ЗА НЯКОИ НЕЩАСТНИ ДУШИЦИ И ТОВА НЕ СТИГА!
ЗАРАДИ ПОДОБНЕН СЕКСИЗЪМ АКО ЖЕРТВИТЕ НА ИЗНАСИЛВАНИЯ И СЕКСУАЛЕН ТОРМОЗ ОСТАНАТ ЖИВИ МЪЛЧАТ! УБИЙЦИТЕ ОСТАВАТ НА СВОБОДА, ДОКАТО...НЕ СТАНЕ НЕЩО КАТО ТРАГЕДИЯТА С ЯНА! ЗАЩО?!
Докога...?? Докога ще повтаряме „стават такива неща”, какви неща?! Какво на нас ни става?! Нека вземем съдбите си в свои ръце! Докато не е късно, пак и пак...За Яна, наша сестра, за хилядите, милиони други като нея вече е късно.....
Прочетете коментарчетата за трагедията, тези, които не са изтрити. Някои се усещат вече и спират да говорят глупости, трият...
Четем...Търсила си го е, била е еди си каква...Сексизмът и неразбирането на реакцията срещу този сексизъм са убийствени. Индиректно съучастничество... Отвратителна е „мъжката солидарност”, с която се защитава сексистката позиция при направени забележки за „шеги” по адрес на жертвата, разбира се от жени. Женската солидарност е забранена, да знаете!
Имаше догадки за външния вид и сексуалния живот на жена, защитаваща позицията срещу сексизма. Оказа се от коментари в интернет, че ако жена застане на крайна позиция срещу изнасилванията и сексизма, който ги поражда, то тя е задължително "грозна" / каквото и да значи това за „умниците” сексисти!!!/ и няма кой да я чука...
Разбирате ли?! В контекста на изнасилване завършило с убийство, чуваме „иска ви се на вас жените”. Някой дава ли си сметка, че проблемът започва и от толерирането на подобно отношение към женския пол, а от там се толерира сексуалното насилие...В 99 % от случайте изнасилвачите остават на свобода и ненаказани, ако въобще се стигне до съд... Мълчанието е най-"добрата" реакция от обичайните, другите са обиди и отново насилие над жертвите, този път с унижение, заклеймяване, неразбиране и отхвърляне.
Въпроси, въпроси, въпроси....
Пак ще попитам – нещастни МЪЖЕ, вие нямате ли майки?! Сестри?! Жени?! Гаджета?! Дъщери?! Или те, както се очаква, от нас жените, си мълчат?!
Което за вас значи, че са „съгласни” с „мнението” ви, дори то да е обидно, погрешно, тъпо... Те са „послушни”, не „си го търсят”. Кои сме ние жените, че да говорим, дори когато сме жертви, дори когато е застрашена нашата сигурност, нашият живот, нашето Човешко достойнство... Наистина ми е трудно да пиша, но трябва, съвестта го изисква...И паметта на нашата сестра Яна, паметта на всяка една минала, настояща и бъдеща Яна....С надежда по-малко да бъдат бъдещите жертви...за по-малко страдание...
Мили, хора, говорете, хора бдете, бъдете, моля ви! Нека спрем за миг и си помислим...това момиче е всеки ЕДИН ОТ НАС, ВСЕКИ ЧОВЕК: всеки човек, всеки един ЧОВЕК - МЪЖ ИЛИ ЖЕНА...
Тя беше. Ние още сме. Да бъдем. Да бъдем и да поискаме сметка на нещастните журналисти! Да поискаме адекватно и бързо действие от страна на следствие, прокуратура, полиция... И истински ефективни присъди за убийците!
...и... да продължим. Да не спрем тук: време е това общество да се промени из основи. Нека, когато чуем подигравателен, сексистки коментар, обида на база пол вече не си траем.
Не е „мъжко” да се мълчи, мъже?!
Колко повече смелост се изисква, за един мъж да каже на друг мъж „Млъкни, не говори така! Грозно е. Обидно. Тъпо е.”...!!!
Жени, да защитим правата си, себе си, децата си, приятелките и сестрите си! Да говорим!
Така започва всяка промяна.
Но само хората ли са?!
Единствено от нас ли зависи?! И най-вече защо е трудно?! Та, нима цялата „култура”, която ни се пробутва не дирижира трагичен спектакъл?! Като се почне от билбордите с полуголи „мацки”, мине се през проповядването на алкохол и наркотици, „свободна” „любов”, съчетана с отношение към жените като към играчка, стока. Жената от нашата нова „култура” отново е същество изразяващо се само чрез секса и външният си вид, но същество, което трябва да бъде още „забавно”, „свободно”. Изискване, поставящо момичета в двоен риск. „Свобода”, ала за кого?! За мутрите, за фашистите, за престъпниците?! Жените са просто украшение, детайл, кво ти пука... Всичко се случва на фона на безхаберна полиция, държавна политика толерираща насилието, държава изгубила почти изцяло социалната си функция...Държава възприемана от собствените й граждани като враг...
Да...Макар да затваряме очи, повечето от медиите да крият престъпниците и маргинализират жертвите, да толерират насилниците, да величаят институциите, през ден разбираме за пребити хора я от расисти, я от фашисти, я от мутри или лумпенизирани нещастници..
Рецидивистите остават на свобода.
Не е тайна, че в Борисова градина постоянно стават побои. Най-често в основата са неонацисти. Сега може да не са били те, но трагедията си прилича си с престъпленията на фашистите не само по своята подлост и бруталност, а и заради обществената реакция. Нападани са по-слаби и жалките ни медии застават срещу тях. Метафорично те всички са „фашисти” в маниера си. При нацистките нападения жертвата отново се изкарва „виновна” - дали щото е с различен цвят на кожата, дали щото е с „неправилни” антифашистки убеждения, дали щото е гей или мигрант, дали щото е комунист, анархист, евреин, дали щото е „неправилно” облечен човека или пък субкултурен, на гребен, на раста, дали щото е „наркоман” или „пияница", дали щото има "грешна" религия....
Господи, всички разбрахме, че медиите лъжат..Ще се повторя и пак, и пак ще кажа хора, дори Яна да беше наркоманка, дори да беше пияна, дори да беше клошарка, бедна, отхвърлена, а не обичана от всички приятелка?! ЗНАЧИ ТОВА ЛИ ЧЕ ТРЯБВА ДА Я МАЛТРЕТИРАТ, ИЗНАСИЛВАТ И УБИВАТ, БЕ! СЪБУДЕТЕ СЕ!!!! КАКВАТО И ДА Е БИЛА ТЯ Е НЕВИННА ЖЕРТВА!
ДА КАЖЕМ САМО: ЯНА БЕШЕ ДОБЪР ЧОВЕК!
ХОРА, ИМАТЕ ЛИ ВСЕ ОЩЕ СПОСОБНОСТ ДА РАЗЛИЧАВАТЕ ДОБРО ОТ ЗЛО?!
Защо ли се залъгваме, може би това ни е станало манталитет ....Роби по душа, в такива се превърнахме ние.... Да се подмажем на агресора, да унижим слабия...Това ли искаме, хора?!
Твърде съм разстроена, за да пиша повече и за да пиша добре, съжалявам .... Искам само да го кажа. И да ви помоля, апелирам към всички хора със сърца, с чувства, с разум : говорете, пишете. Ако нямате сили да пишете и споделяте написаното препечатайте го в сайтовете ви.
Нека неадекватните журналисти разберат, че не минават. Нека сексистите замълчат гузно. Нека силите на закона знаят, че има още Човеци, на които им пука. Институциите да чуят, че не са оставени без контрол...Нека ни чуят...всички! Не, не повече! Стига!
..Яна беше добър Човек...
Плачете, хора за това момиче,
Под слънцето обичаше да тича и като всеки да обича.
Плачете хора, че едно момиче си отиде,
животът й изгасна, никой повече не ще я види.
И, хора знайте, убиха вашата сестра, борете се за нейните и своите права!
/ Всеки Човек /
Почивай в мир дете, убита от системата, убита от брутални болни убийци създадени от нашето деградирало общество, плачете, хора...И не забравяйте. Всеки един. Тя е всеки един от човек : мъж или жена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)