Жертви срещу жертви

Снимка на дете родило дете се разпространява в интернет. Под снимката се спекулира с някакви, неясно от къде извадени статистики като по този начин се създава расизъм.

Cоциалните помощи не се раздават за принадлежност към дадена народност. Те не са етнически, а именно социални. Дават се както на бедни българи, така и на бедни роми.Не може да искаме ограничаване на помощи за роми, без да ограничим помощта и за българите, иначе ще създадем нацистки закони.

Сега обаче искам да обърна внимание на друго. Нещо, което не бе споменато на толкова места.
На първо място момичето от снимката е жертва. Тя е най-напред жертва на изнасилване.Как се е стигнало до това можем само да гадаем: дали е била отвлечена, продадена или друго - не знаем, въпреки глупавия репортаж на БТВ, за нея и други деца. Там се твърди, че едно 11 годишното дете „искало”, „не се чувствало жертва” и тн. Дървеняшки изказвания, които не звучат никак правдоподобно за всеки здраво мислещ човек, който познава дори 1 дете на тази възраст. Изказвания подобни по нелепост на дискусиите от преди няколко века, в които някакви неадекватни чичковци са се "изказвали" за и против правото на глас на жените. Въобще да се говори за „бял” и „мургав” наказателен кодекс и да се претендира, че си сериозна медия е тъпо, да не говорим за приказки с клюкарско приповдигнат тон като „щафетата в класацията води единадесет годишната...”, след което момиченцето от снимката объркано казва „Чувствам се дете, разбира се. Не знам защо раждам.”....Защо плюс това в репортажа се показват кадри, как майката крещи и я представя в кофти светлина също не се обяснява, но се подразбира, за да се повторят познатите антицигански митологии...Една социална трагедия се превръща в цирк....Но в статията си няма да коментирам глупостите на БТВ, тях ги знаем, не само от този репортаж. По повод това дали сексът с малолетни е изнасилване или не само ще кажа, че ако няма съгласие то налице е изнасилване, а съгласието на дете, пиян, дрогиран, зависим и въобще човек в неравностойна позиция, е меко казано спорно. Не е зле да отбележим още един пропуск в репортажа, по отношение на Сливен, говори се за ромските момичета там, но Сливен е известен с масовата проституция на млади и малки, на почти всички момичета там. Още от рано родителите им се вербуват и подкупват, говорим за бели български семейства. Защо не се вижда общото на двата проблема?! Социалната несигурност поставя момичетата в положение на съзнателна или несъзнателна проституция и върху тях се прилагат различни форми на сексуално насилие.

Арогантността на майката (поне ако съдим по профила й има деца) написала поста наслуки под снимката на момичето, е голяма, но вероятно несъзнавана. Пишейки тя не вижда момиченце. Тя се оказва неспособна да се сети за своята дъщеря Х., която като навърши 11 г. или придобие някаква „женска форма” (а понякога и преди това) вече става обект на сексуално желание, наблюдение и оценка като сексуален обект, което ще постави нейната дъщеря в същия риск от изнасилване. Мит е, че изнасилванията стават само сред бедни и необразовани, напротив, стават навсякъде. Просто това се покрива по-добре. Имам мрачната „статистика”: около 60% от моите приятелки и познати, които са били жертви на насилие, някои дори в семейството, като деца. Бели етнически българки, oт всякакви среди и семейства. Тези престъпления също не се преследват. Расистко е да насочваме погледа само към по-уязвимите роми. Искам първо да се замислим колко изнасилвания и сексуални престъпления стигат до прокуратура и съд въобще? От моите познати нито една дори не се е оплакала, причините са същите като тези, поради които не се оплакват и малките „булки”. Те са дълбоко вкоренената в обществото ни сексуална дискриминация към жените. Доскоро (преди 100-200 г.) в българското строго патриархално общество изнасиленото момиче е било омъжвано за насилника официално, но и до сега това става неофициално на много места из страната.
Все още като се започне от улицата и се стигне до аулите на Висшите училища битува мнението, че жените жертви на сексуално насилие, по един или друг начин, са си виновни, търсят си го, искали са го. Расистите обвиняват това дете на първо място, че е циганка, а на второ дете-майка. Дори изказвания като „женят се на 13 години” са неадекватни, кои са тези двама индивида?! Какви са тези деца на 11-12 г., които съзнателно “избират” да се женят?! Имаме дете и насилник, макар че насилникът понякога също е младеж, моделиран като такъв от среда и ситуация. Не говорим за ромска култура, а за строго патриархалната култура, която в ситуация на социално изпадане произвежда повече насилие и проблеми, от колкото обикновено. Култура, в която жената е разменна монета и сексуален обект без собствено мнение и права. Децата от своя страна също са в подобна позиция, те са собственост на главата на семейството.

Стереотипите са дотолкова вкоренени и страхът от признаване на истината така жесток, че все още сексуалното насилие срещу жени се разглежда като някакво „културно ” или друго „различие”. Не се гледа като проблем, каквото реално то е. Проблем плод на обществени системи на неравенство, на потискане на по-слабия, изграждани с векове и поддържани поради икономически интереси.

Очите на детето от снимката говорят повече от расисткия пост. Ако „авторката” ги беше загледала... Объркване, тъга, страх, неразбиране се четат в тях и това не е поетично преувеличение. Това е буквалното послание на тези очи.
Колко жени, защото голяма част от жените в българското общество са били жертва на сексуално (и друго, но то върви със сексуалното) насилие, а 100% са били жертва поне на вербално насилие (обиди, натиск за външността и поведението, сексистки подмятания), се асоциираха с момичето? А колко майки видяха в това дете очите на своята дъщеря като майка на 12 годишна възраст?! Повечето жени се крият от тази гледна точка. Крием се. Защо не се асоциираме лесно с жертвата от снимката? Дали защото е циганка? Значи ли това , че с циганските деца всеки може да прави каквото поиска?! Какъв е човекът, който ще го потвърди?! Законът за закрила на детето важи само за по-силните, доминиращите в обществото, така ли?!

Не. Мълчим за насилието, защото сме жертви на насилие. Ние сме тези, които го допускат и го търпят. А жертвите са наплашени. Дори да не ни се иска, много често жертвите на един и същ насилник стават врагове, вместо както уж е логично, веднага да се обединят срещу насилника. Мразят се едни други от срам, от страх, от желание да се „подмажат” на господаря, да скрият и от себе си тъжната истина за положението си. Да забравят насилието, за което другата жертва им напомня: “Нима и аз съм толкова жалък и окаян?!”

Едно малко момиченце не знае как да постъпи, когато го изнасилват, продават, насилват да ражда деца, омъжват, защото се чувства слабо, неразбиращо...Средата е по-силна от него. „Детето” в нас сякаш също е неспособно да се еманципира. Макар и възрастни индивиди в общество, ние сякаш сме незрели да се противопоставим на средата си пораждаща неравенство, бедност, страдание. Да, страшно е, средата ни е твърде деспотична, недружелюбна. Само че ние не сме деца, ние сме хора носещи отговорност за света около себе си и...децата. Всички деца, бели и черни, наши и чужди.

Излиза, че за хората публикували тази снимка е непосилно да си признаят, че и те са също жертви, като това дете. Предпочитат да винят другата жертва за това, че и те страдат, сякаш ако бяха само те - българите страдащите, страданието им щеше да намалее.
Или ако страданието на ромите оставаше скрито, като тяхното. Но на определени политики в момента е нужно проблемите около ромите да се раздухват и насажда разделение и расизъм, а не да се посочи, че подобни проблеми имаме всички.

Страхуваме се да признаем колко много страдаме, колко сме подтиснати, експлоатирани, недоволни. И да го кажем направо: нереализирани, нещастни, без перспективи. За това нарочваме другия страдащ, като че се състезаваме по страдание, но това са гърчовете на муха в паяжина: жертви срещу жертви.

Да си кажем, че колкото и да не ни харесва този образ от снимката, на бедното насилено дете, той е по-близко до нас, повечето хора в Република България, пък ако щеш и планетата Земя, отколкото до “усмихнатите позитивни мобилни съвременни млади лидери” от рекламите. И май ние, всички, нямаме сили да се еманципираме от опеката на средата си, търпяща и произвеждаща насилие. Как да се еманципираме от репресиите на политици, мутри, монополисти, експлоататори? Проповядването на расизъм само ни помага да останем зависими.

За момичето от гетото обаче е по-трудно от колкото за много други, от колкото за нас, т.нар. “повечето хора”. Тя е част от по-малкото, от още по-слабите. Веднъж тя е жертва на насилие като жена, втори път като дете, трети като ромка, четвърти като част от бедна общност подложена на дискриминация, презрение, изолация, омраза. Когато общността е подложена на такъв натиск за нея ще е много по-трудно да се откъсне или противопостави. Къде ще отиде? Кой ще я приеме? Нали дори при взимане на мизерните помощи, среща агресия... А даваме ли си сметка, за това колко такива деца НЕ ВЗИМАТ помощи, толкова са маргинализирани, че нито те, нито близките им знаят как, някои и не умеят. Нима това е повод за завист?!

А нашата общност, на български граждани, хора от бедна страна от Източна Европа, не ни ли поставя в подобна позиция на много дискриминации – ако сме българи, деца, жени – жертва на трафик или насилствена проституция (знаем колко много български момичета са част от този проблем)? Или за да обърнем внимание и на мъжете в чужбина, на тях се гледа като неандерталци, насилници, дилъри, сводници, крадци и простаци. И не ми казвайте, че и за това са ни виновни, пак „ТЕ” циганите, които емигрирали. Видяхме вече над 20 години, как подобни мантри само задълбочават проблемите. Именно похвата на вменяване на обща вина ползват за да приравнят българските граждани пътуващи в чужбина. Не ползвайте същия похват, ако обичате за да приравните малцинството на ромите за „оправдание”. Не е нужно да се оправдавате пред ЕС, колективна вина няма. За кражбите са си виновни конкретните крадци с техните имена, а не един цял народ в голямото му , включително етническо, многообразие.

Пък и още от преди ЕС и манията с „циганите”, която определени политици така добре използват днес, помним цитати на богати европейци за българите още от едно време....”аз с хора, които си честитят баня не разговарям...”. Така че нека се събудим от рекламите и самовлюбените мантри....не, ние не сме млади успешни гъвкави мобилни креативни позитивни юпита по народност и рождение....не е и нужно....

И докато продължават да ни набиват в главите, че циганите са ни проблема, образованието се съсипва с целенасочена политика и скоро етническите българи ще са новите „цигани”, защото „циганин” в момента е преди всичко социален статус. Бедност и неграмотност са нашето бъдеще, докато не си дадем сметка за корена на проблемите – днешната система на неравенство. Задайте си въпроса какво ще стане когато най-после образованието стане привилегия, а не право, а кризата се задълбочи, защото тенденциите отиват на там? 

На финал да се запитаме къде изчезна чувството за съпричасност на родителите? Доскоро майките искаха увеличаване на помощите, изглежда някои майки са го искали само за българските деца?
Защо ако лишим детето на бизнес дамата или съпругата на богаташ от помощ е дискриминация, а помощите за най-бедните са трън в очите ни?
Оплакваме се от безработица, от ниски заплати, от лоши условия, но колко точно ние сме си виновни за тях (както ни обвиняват), че да виним в пъти по-онеправданите? И ако искаме да вземем от някъде, не е ли логично да е от тези, които печелят огромните суми, а не да смъкваме и последната риза на бедняка?
Защо чувството за съпричасност лесно се появява ако имаме репортаж за бяло бедно или болно семейство?! Проблемите са общи и подобни навсякъде, но на различни нива, в различни степени.

Докато бягаме от мисълта, че това може да бъде и нашето дете, колкото и страшно да ни се вижда подобно сравнение, рискът за всички деца ще расте...И всички деца значи ВСИЧКИ ДЕЦА, а не къпани, бели, етнически чисти деца.

Роза